Едно- и двупоточно рециклиране
Когато говорим за начините за разделяне на отпадъците за „разделното събиране“, едно- и двупоточното рециклиране са двата най-често срещани подхода. Впрочем, споровете кой от двата е по-ефективен, остават нерешени. Еднопоточното рециклиране предполага поставянето на всички рециклируеми отпадъци в един и същ контейнер, докато двупоточният изисква поставянето на хартията и картона да се събират в отделен контейнер.
Докато еднопоточното рециклиране стана изключително популярно, практиците продължават да го критикуват заради замърсяването на материалите и по-трудното сепариране.
Еволюцията на разделното събиране и възходът на еднопоточното рециклиране
Разделното събиране еволюира през годините. Фокусът на ранното рециклиране беше да се събират ценните масови вестници, стъкло, ламаринени и алуминиеви кутии. Тези отпадъци бяха разделяни от гражданите в отделни контейнери и извозвани от камиони с отделни секции.
Този подход имаше няколко малки пропуски:
• Ограничение на броя на събираните отпадъци. Заради ограниченията в секциите на камионите, възможностите за добавяне на нов тип отпадък е ограничен.
• По-трудоемко събиране. Тъй като материалите трябва да бъдат вкарвани един по един в съответната секция на камиона, има повече ходене и манипулации на всяка спирка.
• По-дълги спирки. Допълнителните операции при всяка спирка не само се трансформира в повече работа, но и по-малко ефективно използване на камионите.
• По-малко продуктивно време за една обиколка. Друг източник на неефективност на камионите е, че ако едно отделение се напълни, камионът ще трябва да се върне до базата, за да го разтовари, преди да продължи.
• Повече натоварване на гражданите. Повечето контейнери за събиране предполага по-голяма сложност за участниците и нужда от заделяне на повече пространство, както и по-голяма вероятност някой от отпадъците да бъде неправилно насочен.
Еднопоточното рециклиране се очертава като подход, който предлага по-голяма ефективност в привидно всяка категория. Броят на типовете отпадъци, приемани за рециклиране, би могъл да се разшири, без да се добавят кошчета, манипулирането и продължителността на спиранията на камионите могат да бъдат сведени до минимум и камионите могат да бъдат напълно запълнени. Освен това, еднопоточното рециклиране се разглежда като много по-удобно и води до увеличаване участието на домакинствата. Има известен дебат дали увеличаването на процента на рециклиране се дължи на удобството на еднопоточното или на образователните обществени програми, които често съпътстват стартирането на нови инициативи за рециклиране.
Ползите на двупоточното рециклиране
Рециклаторите са изправени пред повишените разходи, свързани със сортирането на смесените материали в системите за еднопоточно събиране. В същото време, те са притискани от все по-ниските цени на фракциите и намалена толерантност към замърсяването на скрапа от чуждите пазари.
Като такива, общините, които все още не са преминали към еднопоточно рециклиране, биха искали да проучат по-задълбочено проблема. Независимо от допълнителните разходи, свързани с двупоточния подход, това се компенсира в известна степен от цената на получените по-висококачествени материали. Понастоящем общностните инициативи и техните партньори изглежда се фокусират върху по-добро образование и комуникация, за да намалят грешките при рециклирането. От своя страна, рециклаторите все по-често търсят договорни възможности и компенсация от общините, ако замърсяването на фракциите надхвърли предвидените нива. Като участник в рециклирането, най-важната роля, която можете да играем, е да се грижим за максималното отклоняване на рециклируемите материали от боклука за депониране.