Какво става с електрониката след като стане ненужна?
Питали ли сте се някога какво става с електрониката, след като я изхвърлите в кошчето или я предадете на рециклатор? Къде отиват тези електрически и електронни отпадъци? Как се обработват? Кой ги обработва и за какво се използват регенерираните материали? Ако се разровите за отговорите на тези въпроси, то те (вероятно) ще променят гледната ви точка относно рециклирането.
Изхвърляне на електронни отпадъци
Да започнем от самото начало с нашия АПЕТИТ за нови технологии. Смартфоните, тези въздесъщи устройства, залепени непрекъснато за ръцете ни са чудесен пример. Според проучване на сп. Форбс, 51 % от потребителите на iPhone сменят техните устройства на всеки 2 години. Същото важи и за 40 % от потребителите на Андроид. Само 47 % от iPhone потребителите и 58 % от тези на Андроид заявяват, че ще чакат телефона им да остарее напълно или да се повреди напълно, преди да го заменят.
Излиза, че сме нетърпеливи да сменим телефона си на всеки 24 месеца. Оставяме стария да лежи в някое чекмедже или го даваме за рециклиране, а той всъщност е почти напълно използваем.
Не са само нашите телефони, обаче. Потребителите заменят все по-големите си телевизори на всеки 4-5 години, тъй като HDTV технологията продължава да се усъвършенства, а цените – да падат.
Установено е, че по-малко от 20 % от електрониката ни се рециклира, докато животът ни е изпълнен с тези технологии – от най-елегантните и малки устройства до печката или хладилника.
Тъй като заменяме тези устройства все по-често, те почти се превръщат в предмети за еднократна употреба. Заложени с кратък живот в нашето съзнание, само въпрос на време е да стигнат до рециклатора или по-лошо, до депото за отпадъци. Установено е, че повече от 75 % от електронните отпадъци отлежават по гардероби и тавани, чакащи да бъдат рециклирани.
Рециклиране на електронните отпадъци
Нека предположим, че говорим за ВАС, който се отнасяте отговорно със старата си електроника. (както ние всички правим, нали?)
Къде занасяте техниката си?
Към момента 27 държави са приели Наредбата за рециклиране на електроните отпадъци, които изисква електронните устройства да бъдат отклонявани от депата и инсинераторите и да се предават правилно в центрове за рециклиране на електронни отпадъци. Чудесно!
Тъй като сте в държава, която разполага с прогресивно законодателство в областта на околната среда, вие би трябвало да имате достъп до програми за рециклиране на търговски вериги за електроника, предлагащи такива инициативи в магазините си. Някои дори предлагат финансов стимул или отстъпка при бъдеща покупка.
Така, почиствате дома или гаража си и събирате цялата електроника в кашон. Правите правилното нещо, като го занасяте за рециклиране в удобна за вас фирма или център за рециклиране. А какво става след това?
Някои рециклиращи фирми за електронни отпадъци, първо проверяват цялата постъпила техниката, после поправят и ремонтират тази, която е функционална, и я продават. Това, което не може да се поправи или ремонтира се опакова и транспортира до преработвателното предприятие, където се премахват опасните компоненти, като телевизионните екрани и батерии. След което останалите елементи се раздробяват и сортират на техните съставни материали.
Това сортиране на материалите се прави на ръка, от работници, но понякога се използват магнитни сепаратори.
До тук добре, нали?
Просто една щастлива история за повторното използване и рециклиране на отпадъци! Тук обаче е мястото, където нещата стават мъгливи и неясни.
Хората, които извършват сортирането и тези магнитни сепаратори не са евтини. Така в името на всеки долар, много компании изнасят отпадъка в други страни, където да бъдат обработени. Те правят това поради същата причина, поради която производителите на дрехи го правят – по-евтина работна ръка.
Износът на потенциално опасни електронни отпадъци в развиващите се страни е забранен от Базелската конвенция, договорена от 182 държави и целия Европейски съюз. Но САЩ само са я подписали, без да са я ратифицирали, така че износът на електронни отпадъци от там продължава. По този начин рециклаторите на електронни отпадъци са изложени на ужасни условия на труд и опасност за здравето. Тези хора – често деца – работят в лоши условия, докато се излагат на вредните нива на токсични химикали, като олово и живак. Това е тъмната страна на рециклирането. За сравнение, когато се прави в развитите страни, рециклирането на електронни отпадъци се извършва машинно и автоматизирано, при внимателно контролирани условия и подходящи предпазни мерки.
Преразгледайте навиците си
Какво е решението на тази тъмна страна на рециклирането? Първо, преразгледайте вашите навици. Освободете се от мисълта за еднократна употреба. Внимателно подбирайте техниката, в която ще инвестирате парите си, грижете се за нея си и я използвайте дълго-дълго, докато съвсем не остарее. Второ, когато дойде времето да се освободите от нея, задавайте въпроси. Как се рециклират вашите отпадъци и къде се изпращат? Ако рециклаторът Ви изпраща целите уреди или компонентите им в развиващи се страни, преразгледате избора си и да се обърнете към местен, който извършва всички свои дейности тук.
Накрая, помнете, че покупките, включително и на нов лъскав телевизор, са отговорност. Етикетната цена е много по-висока от производствената – включени са всички разходи за гаранционен ремонт, обратна логистика и самото рециклиране. От нас се иска само да го ползваме отговорно и след това да го насочим в правилната посока за рециклиране.
