Потреблението и производството в световен мащаб – движеща сила на световната икономика – почиват върху използването на природната среда и ресурсите по начин, който продължава да има разрушителни въздействия върху планетата.
Икономическият и социален напредък през последния век е придружен от влошаване на околната среда, което застрашава самите системи, от които зависи нашето бъдещо развитие – всъщност и нашето оцеляване.
Всяка година приблизително една трета от цялата произведена храна – еквивалентно на 1,3 милиарда тона на стойност около 1 трилион долара – в крайна сметка загнива в кошчетата на потребителите и търговците на дребно или се разваля поради лоши практики на транспорт и прибиране на реколтата.
Ако хората по света преминат към енергийно ефективни крушки, светът ще спести 120 милиарда щатски долара годишно.
Ако глобалното население достигне 9,6 милиарда до 2050 г., еквивалентът на почти три планети може да бъде необходим, за да осигури природните ресурси, необходими за поддържане на настоящия начин на живот.
Пандемията COVID-19 предлага на държавите възможност да изградят планове за възстановяване, които да обърнат настоящите тенденции и да променят нашите модели на потребление и производство към по-устойчиво бъдеще.
Устойчивото потребление и производство е свързано с това да правим повече и по-добре с по-малко. Става въпрос и за отделяне на икономическия растеж от влошаването на околната среда, повишаване на ефективността на ресурсите и насърчаване на устойчив начин на живот.
Устойчивото потребление и производство също могат да допринесат значително за намаляване на бедността и прехода към нисковъглеродна и зелена икономика.
Факти и статистика
• Според последните прогнози населението в световен мащаб може да нарасне до около 8,5 милиарда през 2030 г., 9,7 милиарда през 2050 г.
• Понастоящем 93% от 250-те най-големи компании в света докладват за устойчивост.
Вода
• По-малко от 3% от водата в света е прясна (годна за пиене), от които 2,5% са замразени в Антарктида, Арктика и ледниците. Следователно човечеството трябва да разчита на 0,5% за всички нужди на човешката екосистема и сладководни води.
• Човечеството замърсява водата в реките и езерата по-бързо, отколкото природата може да рециклира и пречисти
• Повече от 1 милиард души все още нямат достъп до прясна вода.
• Прекомерното използване на вода допринася за глобалния воден стрес.
• Водата е свободна от природата, но инфраструктурата, необходима за нейното доставяне, е скъпа.
• Използването на вода се увеличава в световен мащаб с около 1 процент на година от 80-те години насам.
• Селското стопанство (включително напояване, животновъдство и аквакултури) е най-големият потребител на вода, което представлява 69 процента от годишните тегления на вода в световен мащаб. Промишлеността (включително производството на електроенергия) представлява 19 процента, а домакинствата 12 процента.
• Над 2 милиарда души живеят в страни, които изпитват силен воден стрес.
• През периода 1995–2015 г. наводненията представляват 43 процента от всички документирани природни бедствия, засягащи 2,3 милиарда души, убивайки още 157 000 и причинявайки щети от 662 милиарда щатски долара.
• Трима от десет души (2,1 милиарда души, или 29 процента от световното население) не са използвали безопасно управлявана услуга за питейна вода през 2015 г., докато 844 милиона души все още нямат дори основна услуга за питейна вода.
Енергия
• Въпреки технологичния напредък, който е насърчил повишаването на енергийната ефективност, потреблението на енергия в страните от ОИСР ще продължи да нараства с още 35% до 2020 г. Използването на търговска и жилищна енергия е втората най-бързо нарастваща област на глобално потребление на енергия след транспорта.
• През 2002 г. съставът на моторните превозни средства в страните от ОИСР е 550 милиона автомобила (75% от които са лични автомобили). Очаква се 32% увеличение на собствеността на превозните средства до 2020 г. В същото време се предвижда километрите на моторните превозни средства да се увеличат с 40%, а глобалните въздушни пътувания се очаква да се утроят за същия период.
• Домакинствата консумират 29 процента от глобалната енергия и следователно допринасят за 21 процента от произтичащите емисии на CO2.
• Делът на възобновяемата енергия в крайното потребление на енергия е достигнал 17,5 процента през 2015 г.
• Глобалният процент на електрификация достигна 89 процента през 2017 г. (от 83 процента през 2010 г.), като все още остава около 840 милиона души без достъп
• Между 2010 и 2017 г. процентът на населението, разчитащо на чисти разтвори за готвене, нараства средно с 0,5 процентни пункта годишно.
• Глобалното население без достъп до електричество е спаднало от 1,2 милиарда през 2010 г. на 840 милиона през 2017 година.
Храна
• Всяка година приблизително 1/3 от цялата произведена храна – еквивалентно на 1,3 милиарда тона на стойност около 1 трилион долара – в крайна сметка загнива в кошчетата на потребителите и търговците на дребно или се разваля поради лоши практики на транспорт и прибиране на реколтата
• 38 милиона деца на възраст под 5 години са били с наднормено тегло или затлъстяване през 2019 г.
• Деградацията на земите, намаляващото плодородие на почвата, неустойчивото използване на водата, прекомерният риболов и деградацията на морската среда намаляват способността на базата от природни ресурси да доставя храна.
• Хранителният сектор представлява около 30% от общото енергийно потребление в света и представлява около 22% от общите емисии на парникови газове.
Подцели
12.1 Прилагане на 10-годишната рамка от програми за устойчиво потребление и производство, като всички страни предприемат действия, като развитите страни поемат водеща роля, като се вземе предвид развитието и възможностите на развиващите се страни
12.2 До 2030 г. постигане на устойчиво управление и ефективно използване на природните ресурси
12.3 До 2030 г. намаляване наполовина на глобалните хранителни отпадъци на глава от населението и намаляване загубите на храна по веригите за производство и доставка, включително загубите след прибиране на реколтата
12.4 До 2020 г. постигане на екологосъобразно управление на химикалите и всички отпадъци през целия им жизнен цикъл, в съответствие с договорените международни рамки, и значително намаляване изпускането им във въздуха, водата и почвата, за да се сведе до минимум неблагоприятното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда
12.5 До 2030 г. значително намаляване ма образуването на отпадъци чрез предотвратяване, намаляване, рециклиране и повторна употреба
12.6 Насърчаване компаниите, особено големите и транснационалните компании, да възприемат устойчиви практики и да интегрират информация за устойчивостта в своя цикъл на отчитане
12.7 Насърчаване на практики за обществени поръчки, които са устойчиви, в съответствие с националните политики и приоритети
12.8 До 2030 г. уверяване, че хората навсякъде разполагат с необходимата информация и осведоменост за устойчиво развитие и начин на живот в хармония с природата
12. Подкрепяне развиващите се страни за укрепване на техния научен и технологичен капацитет за придвижване към по-устойчиви модели на потребление и производство
12.Б Разработване и прилагане на инструменти за наблюдение на въздействието върху устойчивото развитие върху устойчивия туризъм, който създава работни места и популяризира местната култура и продукти
12.C Рационализиране неефективните субсидии за изкопаеми горива, които насърчават разточителното потребление, чрез премахване на изкривяванията на пазара, в съответствие с националните обстоятелства, включително чрез преструктуриране на данъчното облагане и поетапно премахване на тези вредни субсидии, когато те съществуват, за да отразят въздействието им върху околната среда, като вземат изцяло предвид специфични нужди и условия на развиващите се страни и минимизиране на възможните неблагоприятни въздействия върху тяхното развитие по начин, който защитава бедните и засегнатите общности
За постигането на тази цел, държавите са се съгласили
• Да намалят наполовина обема на отпадъците, които се произвеждат в световен мащаб (в това число от хората и от компаниите).
• Да се уверят, че в работата на хората или компаниите в отделните страни не се използват химикали, вредни за въздуха, водата и почвата.
• Да насърчават хората да употребяват по-малко стоки, да рециклират повече и да използват повторно стоки за нови цели.
• Да се уверят, че големите промишлени компании са отговорни към природата и екологосъобразни в работата си.
• Да провеждат и развиват информационни и образователни кампании и проекти, които учат хората как да живеят в хармония с природата и как да водят устойчив начин на живот.