След десетилетия на непрекъснат спад, броят на хората, които страдат от глад – измерено чрез разпространението на недохранването – отново започна бавно да се увеличава през 2015 г. Текущите оценки показват, че близо 690 милиона души редовно гладуват, или 8,9% от световното население – с 10 милиона души за една година и с близо 60 милиона за пет години. Светът не е на път да постигне нулев глад до 2030 г. Ако последните тенденции продължат, броят на хората, засегнати от глада, ще надхвърли 840 милиона до 2030 година. Според Световната хранителна програма 135 милиона страдат от остър глад, главно поради предизвикани от човека конфликти, климатични промени и икономически спад. Пандемията на COVID-19 вече може да удвои този брой, излагайки допълнителни 130 милиона души на риск от остър глад до края на 2020 година.
С повече от четвърт милиард души, които потенциално са на прага на глада, трябва да се предприемат бързи действия за предоставяне на храна и хуманитарна помощ на най-рисковите региони. В същото време е необходима дълбока промяна на световната система за прехрана и земеделие, ако искаме да подхраним повече от 690 милиона души, които са гладни днес – и допълнителните 2 милиарда души, които светът ще има до 2050 г. Увеличаването на производителността на селското стопанство и устойчивото производство на храни е от решаващо значение за облекчаване на опасностите от глад.
Факти и статистика
• Текущите оценки са, че близо 690 милиона души са гладни, или 8,9 процента от световното население – с 10 милиона души за една година и с близо 60 милиона за пет години.
• По-голямата част от недохранените в света – 381 милиона – все още се намират в Азия. Повече от 250 милиона живеят в Африка, където броят на недохранените расте по-бързо от където и да е по света.
• През 2019 г. близо 750 милиона – или почти един на всеки десет души в света – бяха изложени на сериозни нива на несигурност на храните.
• Ако последните тенденции продължат, броят на хората, засегнати от глад, ще надхвърли 840 милиона до 2030 г., или 9,8% от световното население.
• 144 милиона деца на възраст под 5 години са били засегнати от закъснение през 2019 г., като три четвърти живеят в Южна Азия и Африка на юг от Сахара.
• През 2019 г. 6,9% (или 47 милиона) деца под 5 години са били засегнати от загуба или остро недохранване, състояние, причинено от ограничен прием на хранителни вещества и инфекция.
Подцели
2.1 До 2030 г. прекратяване на глада и осигуряване на достъп на всички хора, по-специално на бедните и хората в уязвимо положение, включително бебетата, до безопасна, питателна и достатъчно храна през цялата година.
2.2 До 2030 г. прекратяване на всички форми на недохранване, включително постигане до 2025 г. на международно договорените цели за спиране на растежа и загуба при деца под 5-годишна възраст и отговаряване на хранителните нужди на подрастващите момичета, бременни и кърмещи жени и възрастни хора.
2.3 До 2030 г. удвояване на селскостопанската производителност и доходите на дребните производители на храни, по-специално на жените, коренното население, семейните фермери, скотовъдци и риболовци, включително чрез сигурен и равен достъп до земя, други производствени ресурси, знания, финансови услуги , пазари и възможности за добавена стойност и неземеделска заетост.
2.4 До 2030 г. осигуряване на устойчиви системи за производство на храни и внедряване на устойчиви земеделски практики, които повишават производителността и производството, които спомагат за поддържането на екосистемите, които укрепват способността за адаптиране към изменението на климата, екстремните метеорологични условия, суша, наводнения и други бедствия и които постепенно подобряват земята и качеството на почвата.
2.5 До 2020 г. да се поддържа генетичното разнообразие на семена, култивирани растения и отглеждането на животни и свързани с тях диви видове, включително чрез добре управлявани и диверсифицирани банки за семена и растения на национално, регионално и международно ниво, и да се насърчава достъпът до справедливо споделяне на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси и свързаните с тях традиционни знания, съгласно международно договореното.
2. Увеличаване на инвестициите, включително чрез засилено международно сътрудничество, в инфраструктура за селските райони, селскостопански изследвания и разширителни услуги, технологично развитие и генетични банки за растения и животни с цел повишаване на селскостопанския производствен капацитет в развиващите се страни, по-специално в най-слабо развитите страни.
2.Б Коригиране и предотвратяване на търговските ограничения и изкривявания на световните селскостопански пазари, включително чрез паралелно премахване на всички форми на земеделски субсидии за износ и всички мерки за износ с еквивалентен ефект, в съответствие с мандата на кръга за развитие в Доха.
2.C Приемане на мерки за осигуряване на правилното функциониране на пазарите на хранителни стоки и техните производни и улесняване на навременния достъп до пазарна информация, включително относно хранителните резерви, с цел да се помогне за ограничаване на крайната нестабилност на цените на храните.
За постигането на тази цел, държавите са се съгласили
• Да сложат край на недохранването чрез по-добри програми за деца, майки и възрастни, и да осигурят безопасна, богата на хранителни съставки и достатъчна като количество храна за тях през цялата година.
• Да повишат земеделското производство и дохода на дребните фермери, уважавайки околната среда, биоразнообразието на всеки регион и присъщите за региона ресурси.
• Да се справят с проблеми като засушавания, наводнения и други бедствия и природни аномалии. • Да защитят разнообразните видове семена, реколти и селскостопански животни (домашни и диви), както и честно и справедливо да разпределят облагите от тези ресурси.