Е-отпадъци е термин, покриващ почти всички видове електрическо и електронно оборудване, което може да влезе в потока на отпадъците.
Въпреки, че е-отпадъците е общ термин, той най-често се използва за телевизори, компютри, мобилни телефони, бяла техника (хладилници, перални машини, сушилни т.н.), за домашно забавление и стерео системи, играчки, тостери, чайници – почти всички домакински или бизнес уреди с електронни или електрически компоненти, захранвани от мрежата или с батерии.Защо е-отпадъците нарастват?
Е-отпадъците нарастват експоненциално, просто защото пазара, в който те се произвеждат, също расте бързо и в много части на света вече се наричат “дигитална пропаст”. Например, от 2000 до 2005 г., Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) отбелязва 22% ръст в информационните и комуникационни технологии (ICT) в Китай. Освен това, Китай е 6-ият най-голям пазар на ИКТ през 2006 г., след САЩ, Япония, Германия, Великобритания и Франция. Това е учудващо, като се има предвид, че само преди десет години, под 1% от населението на Китай притежаваше по един компютър. Компютрите са само част от е-отпадъците, като в ЕС през 2005 г., хладилниците и други големи домакински уреди, съставляват 44% от общото количество е-отпадъци, според изследване на UNU от 2008 г. за отпадъците от ЕЕО електрическо и електронно оборудване (WEEE directive). Иновативни продукти и бърза подмяна, особено в областта на ИКТ и офис техниката, съчетана с миграцията от аналогови към цифрови технологии и плоско-екранни телевизори и монитори подхранват увеличението. Икономиите от мащаба отстъпват място на по-ниски цени на електрическото оборудване, което повишава световно търсене на много продукти. В крайна сметка това води до ръст в е-отпадъците.

Защо е-отпадъците се диференцират от общия битов отпадък?
Е-отпадъците съдържат опасни, но ценни и оскъдни материали. До 60 химични елемента от периодичната таблица могат да се намерят в електронните уреди. За повторно използване на домашния компютър, например обикновената катодно лъчева тръба на CRT монитора съдържа много ценни, но и много токсични вещества. Едно от тези токсични вещества е кадмия, който се използва в батериите на преносимите компютри и в по-старите CRT монитори. Кадмия може да се акумулира биологично в околната среда и е изключително токсичен за човека, натрупвайки се в бъбреците и костите.Освен това, това е едно от шестте токсични вещества, забранени в Европейската директива за ограничаване на вредни вещества (RoHS). В допълнение към CRT монитори, пластмаса, включително и поливинилхлорид (PVC) изолация се използва при производството на печатни платки, съединители, пластмасови детайли и кабели. Когато се изгарят или депонират неправилно, тези PVC освобождават диоксините и вредят на репродуктивната и имунната системи. Живакът, който се използва в осветителните тела и плоските дисплеи, може да причини увреждане на нервната система, бъбреците и мозъка, и дори може да се прехвърли към майчиното мляко.

Електрическите изделия съдържат и редица други токсични вещества като олово, берилий, броминирани забавители на пламък и полихлорирани бифенили (PCB). Оловото играе важна роля в общите процеси на производството на метали. Естествено, опитите за извеждане на оловото от производствените технологии не означава задължително, че то вече не се използва. Дори и с безоловна спойка елементите са със съединения на оловото. Необходим е цялостен преглед на ситуацията с електронната отпадъци и разработване на всички възможни решения. От друга страна, огромното въздействие на ЕЕО върху ценните метални ресурси не трябва да бъде пренебрегвано. Мобилният телефон например може да съдържа до 40 елемента, включително мед, калай, специални метали (кобалт, индий и антимон) и благородни метали (сребро, злато и паладий). По-голямата част са мед (9 г.), докато благородните метали са от порядъка на милиграми само: 250 мг. сребро, 24 мг. злато и 9 мг. паладий. Освен това, Li-Ion батерия съдържа около 3.5 грама кобалт. Това изглежда много малко, но при 1,2 милиарда мобилни телефони, продадени в световен мащаб през 2007 г., като това води до значително количество.

Подобни изчисления могат да бъдат направени за компютрите или други сложни електронн уреди. Нарастващата функционалност на ЕЕ продукти до голяма степен се постига с помощта на специалните свойства на благородните и специалните метали. Така например, 80% от търсенето на индий се използва за LCD стъкло, над 80% от рутения е за твърди дискове и 50% антимон се използва за забавяне на горенето. Като се имат предвид динамичните темпове на растеж на ЕЕ, става ясно, че те са основен двигател за търсенето и ръста в цените на някои метали. Защото при този сложен състав на ценни и опасни вещества, специализирани, често “високотехнологични методи” са необходими при процесите за рециклиране е-отпадъци по начин, който увеличи оползотворяване на ресурсите и минимизиране на потенциалните вреди за хората или околната среда. За съжаление използването на тези специализирани методи са рядкост, и на много места по света е-отпадъците пътуват големи разстояния към развиващите се страни, където примитивни техники се използват за извличане на благородни материали или рециклиране на части за по-нататъшна употреба. Тези техники от “задния двор” представляват опасност за незащитените работници и околната среда. Нещо повече, те са много неефективни от гледна точка на възстановяване на ресурсите. Рециклирането в тези случаи обикновено се фокусира върху някои ценни елементи като злато и мед (често с много ниски проценти на добив), докато повечето други метали се изхвърлят и неизбежно губят. Така че ефективността на ресурсите е друг важен аспект в дискусията около е-отпадъците, освен екологията, сигурността на хората, икономическите и социалните аспекти.

Колко общо са електронните отпадъци?
Тъй като голяма част от е-отпадъците не са отчетени, трудно е да се каже точно колко е-отпадъци има. Освен това, видовете електронни отпадъци, включени в правителствените анализи и програми за събиране са различни по света: ЕС има 10 различни категории продукти, като в Северна Америка той по принцип е ограничен до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) продукти и телевизори, и в Япония на 4 продуктови категории, включващи телевизори, климатици, хладилници и перални машини. Независимо от това реалните оценки са от порядъка на 40 милиона тона, което енатоварено на камиони е достатъчно да обиколите половината от земната обиколка. А последния преглед на европейското законодателство в областта на е-отпадъците, известна като “Директива за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване” (WEEE Directive), (споменатa по-рано), подчертава, че само в Европа през 2005 г., е имало между 8,3 и 9,1 милиона тона електронни отпадъци и тенденцията е растеж. В Австралия, със средно от 22 електрически уреди на домакинството, статистиката показва, че в следващите 2 години, повечето от 9 милиона компютъра, 5 милиона принтери и 2 милиона скенера ще бъдат подменени. В Съединените щати, The Environmental Protection Agency (EPA) съобщи, че са генерирани от 1,9 до 2,2 милиона тона електронни отпадъци през 2005 г., като от тях само 12,5% са събрани за рециклиране.

Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени?
Американската агенция EPA оценява от 5 до 10% ежегодно увеличение на производството на електронни отпадъци в световен мащаб. Но по-тревожно е, че само 5% от тези количества се възстановяват.
Е, къде са другите 38 милиона тона? При преразглеждане на WEEE Директивата в United Nations University е установено, че 25% от общото тегло на европейските е-отпадъци през 2005 г. са неотчетени. Поразително, това означава, че не е имало налични научни данни за обяснение къде изчезват над 6 милиона тона електронни отпадъци става всяка година. Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени? Ние наистина не знаем със сигурност. Всеизвестно са няколко обяснения, като незаконна търговия с развиващите се страни, като Китай и Индия, домашните “неофициални” преработвателни центрове, както и е-отпадъците, които остават в навеси, тавански помещения и складови помещения на сантиментални собственици.

E-отпадъците– глобално предизвикателство 
В обобщение, можем да видим, че е-отпадъците са глобален проблем поради характера на производството и обезвреждането на отпадъците в сегашния глобализиран свят. Може също така да се види, че въпреки че е трудно да се знае точното количество, големите обеми в крайна сметка отиват на места с елементарни и примитивни процеси и най-занижен екологичен контрол. Това е повод за безпокойство, както за ефективността на ресурсите, така и за опасността за хората и околната среда. Има дълга и често сложна верига от събития в областта на е-отпадъците, като се започне от нечия идея за нов продукт, неговото производство, покупката и евентуалното му изхвърляне от крайния потребител. Чрез ангажиране с различните заинтересовани страни и съответните научни звена в рамките на тази верига от събития, ние всички заедно можем да решим проблема с електронните отпадъци (StEP)