Тематичната стратегия за превенция и рециклиране на отпадъци, приета от Европейската комисия през декември 2005 г. се занимава с реалното въздействие върху околната среда (COM(2005)666). Политиката на ЕС има няколко основни цели, включително избягването на отпадъците чрез въвеждането на технологии и процеси, които са екологично съобразни и генерират по-малко отпадъци и чрез производството на съобразени с околната среда продукти, които подлежат на рециклиране; насърчаване на повторната обработка, в частност възстановяване и повторното използване на отпадъци като суровини; подобряването на обезвреждането на отпадъци чрез въвеждането на строги европейски стандарти във връзка с околната среда, най-вече под формата на закони; въвеждане на по-строги разпоредби, регулиращи транспортирането на опасни вещества и възстановяване на замърсени земи. Тези цели трябва да се постигнат чрез обезвреждането на отпадъци в подходящи съоръжения, възможно най-близо до мястото, където са били произведени.Стратегията предвижда опростяване на съществуващото законодателство като предлага преразглеждане на Рамковата директива относно отпадъците от 1975 г. Това ще се постигне най-вече чрез сливането на Рамковата директива относно отпадъците с Директивата относно опасните отпадъци и Директивата относно отработените масла, като се премахнат всички припокриващи се елементи между Рамковата директива относно отпадъците и Директивата относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (вж.*4.10.6.), например за даване на разрешение, както и чрез консолидирането на трите директиви относно отпадъците от производството на титанов двуокис. Предложението за нова директива (COM(2005)667) свързва йерархията на отпадъците (превенция, повторно използване, рециклиране, изгаряне и накрая обезвреждане) с целите за намаляване на въздействието върху околната среда от генерирането и управлението на отпадъци.
Директиви 75/442/ЕИО и 91/689/ЕИО определят общите и основните разпоредби за всички отпадъци и опасни отпадъци, докато Директиви 75/439/ЕИО и 86/278/ЕИО определят изискванията за конкретните потоци отпадъци (отработени масла и утайки от отпадъчни води), които се различават поради различните видове отпадъци и проблеми, свързани с тях.
В същото време влезе в сила Директива 2006/12/ЕО, която кодифицира рамковата директива относно отпадъците. По време на процеса на кодифициране не са правени правни или политически промени в текста. Тази директива ще остане в сила до приемането на съществено предложение за преразглеждане. През февруари 2007 г., Комисията публикува Тълкувателното съобщение относно отпадъците и страничните продукти (COM(2007)59), което разяснява дефиницията на отпадъчни и неотпадъчни материали в контекста на производствения процес. В съответствие с Плана за действие на Комисията „Опростяване и подобряване на регулаторната среда“, в своята Тематична стратегия за отпадъците, Комисията предлага да кодифицира и опрости трите директиви относно отпадъците от производството на титанов двуокис, които датират отпреди 15 години.
2. Опасни отпадъци
а) Контролирано управление на опасните отпадъци
Новата Рамкова директива относно отпадъците трябва да интегрира старата директива относно опасните отпадъци. Някои от елементите от директивата относно опасните отпадъци, които не са били включени в предложението за нова Рамкова директива се покриват от други законодателни актове на Общността като Директива 2000/76/ЕО относно изгарянето на отпадъци и Директива 96/59/ЕО относно обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (РСВ/РСТ). Регламент (ЕО) № 166/2006 предвижда създаването на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (РИПЗ), хармонизирането на правилата за редовното докладване на информация за замърсителите, включително отпадъци, от държавите-членки до Комисията.
б) Обезвреждане на полихлорирани бифенили (PCB) и полихлорирани терфенили (PCT) и въпроси в областта на околната среда, свързани с поливинилния хлорид (PVC)
Директива 96/59/ЕО сближава законите на държавите-членки относно контролираното обезвреждане на PCB и PCT, дезактивацията или обезвреждането на оборудване, съдържащо PCB и/или обезвреждането на използвани PCB, за да се елиминират напълно. През октомври 2001 г., Комисията прие Стратегия на Общността за диоксините, фураните и полихлорираните бифенили (COM (2001) 593) насочена към максимално намаляване на излъчването на тези вещества в околната среда и акумулирането им в хранителите вериги. PVC е един от най-разпространените видове пластмаса днес (само строителният сектор допринася с 57 % ). През юли 2000 г., Комисията публикува Зелена книга относно въпросите на околната среда, свързани с PVC (COM(2000)469).
в) Обезвреждане на отпадъци от батерии и акумулатори
През 2003 г., Комисията предложи нова директива относно батериите и акумулаторите (COM(2003)723). При помирителната процедура през месец май 2006 г. бяха направени компромиси за минимални забрани върху кадмия в батериите, както и за постигане на целеви процент на рециклирани батерии от 50 % до 2016 г. През септември 2006 г. влезе в сила новата Директива 2006/66/ЕО, за изменение на Директива 91/157/ЕИО.
3. Превоз на отпадъци
През юни 2003 г., Комисията предложи да бъде преразгледан десетгодишния Регламент (ЕИО) № 259/93относно превоза на отпадъци (COM(2003)379) с цел опростяване на процедурите за контрол на превоза на отпадъци. Този регламент определя екологичните критерии за превоз на отпадъци в рамките на ЕС и извън него. Той на практика покрива превоза на всички видове отпадъци чрез всички средства, включително моторни превозни средства, влакове, кораби и самолети. На 14 юни 2006 г., Европейският парламент и Съветът приеха нов Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превоза на отпадъци (в сила от 12 юли 2007 г.). Новата директива представлява важна стъпка към по-добра международна хармонизация на превоза на отпадъци, тъй като прилага изцяло Базелската конвенция на ООН (подписана от Общността през 1989 г.), която регулира превоза на опасни отпадъци на международно ниво и засилва съществуващите процедури за контрол, като ги опростява и ги прави по-ясни, за да са полезни както на околната среда, така и на компаниите за превоз на отпадъци.