Ремедиация на замърсени почви “in-situ” посредством био-деградация
Този метод предполага пречистване на замърсени зони, наситени с разтворими замърсители и е директно свързан с технология за изпомпване и третиране в комбинация на биологични фактори с традиционни технологии. Принципът се основава на оптимизиране условията в наситената зона на средата с цел ускоряване процеса на биоразграждане. Той използва естествения процес на биоразграждане на микрофлората или изолирани щамове бактерии, като за стимулиране на тяхната дейност се прилага аерация на изпомпваната вода и обогатяване на хранителни вещества (азот и фосфор) или други средства за разпределяне акцепториte на електрони. В основата си технологията на in-situ био-деградация се основава на изпомпване и инфилтрация на подпочвените води. Подпочвените води циркулират през системата: изпомпва се през отвори – газиране на резервоара с дозиране на хранителни вещества (или биореактор) – инфилтрация през пробити отвори или канали (заразена зона) изпомпват отвори. Оптималната конфигурация за инфилтрация и изпомпване осигурява достатъчна скорост на течаща вода с разтворен кислород (или алтернативни акцептори на електрони) и хранителни вещества, което е изключително важно за този начин на възстановяване на почвите.

Основните фактори, влияещи на ефективността на биоразграждане на наситеното замърсяване на зоната са биологичната разтворимост на замърсителя, концентрацията на замърсителя, пропускливостта на скалата среда, хомогенност / хетерогенност, достатъчната концентрация на микро-флората и потенциалът и за биоразграждане, наличието на достатъчно акцептори на електрони и на хранителни вещества, на капацитета за усвояване на почвата и съдържанието на органичен въглерод.

Ремедиация на замърсени почви посредством ex-situ био-деградация
Това е метод на биохимично разграждане на разградими замърсявания в случай на плитко разположени и достъпни източници на замърсяване или в случаи на по-малко пропусклива и хетерогенна среда, като преди започване на обеззаразяване (деконтаминация) материалът се премества в подходящо “биополе за обеззаразяване”. На такива места ние решаваме около 70% от своите проекти за възстановяване на почви. Принципът на този метод се основава на сравнително бърз процес на биологично разграждане с възможността за промяна характера на почвата и оптимално разпределение на бактериалните препарати, хранителни вещества и кислород. Обеззаразяването винаги се прилага в зона, защитена срещу проникване и изтичане на замърсените води и има статут на “биополе”. Преди прилагането на микроорганизми замърсеният материал се хомогенизира и след постигането на оптимално съотношение между източника на въглерод (замърсител) и хранителни вещества се обогатява с необходимите хранителни вещества. В случай, че в замърсената почва има значително съотношение глина, е възможно да се облекчи структурата му чрез добавяне на органични материали, т.е. дървени стърготини, дървени части и др. Почвата се полага на пластове до 50-70 cm в случай на отсъствие на система на аерация или до нива от 150-200 см в случай на използването на системата за аерация на почвения слой. След подготовка на почвата, инокулацията се извършва чрез пръскане с бактериална суспензия от биореактор. Доставката на кислород се осигурява чрез завъртане, поливане, отглеждане, газиране или принудително проветряване на почвата. По време на процеса на разграждане се поддържа оптимална влажност на почвата и се извършва преразпределение на хранителни вещества.

Основните фактори, влияещи на ефективността на процеса на биоразграждане са биологичното разграждане на замърсителите, концентрацията на замърсителите, пропускливост, допълнителна аерация, температура, скоростта на хомологизация, достатъчна концентрация на микро-флора с потенциал за биоразграждане, влага, наличието на хранителни вещества, капацитет за усвояване на почвата и съдържанието на органичен въглерод.